Тя е чаровна, харизматична и много амбициозна. Има голямо сърце и се раздава във всяко свое начинание. Пред Blife.bg Мегз говори за участието си в “Хелс Китчън” и животът в Дубай, където живее от няколко години.
– Мегз, всички те гласяха за победител в “Хелс Китчън”, какво стана, че не стигна до финала?
– Злати ме победи на игра за бързина и отпаднах от състезанието.
Такъв е бил пътят ми. Чувствам се много горда и доволна от всичко, което научих и показах. Радвам се за Дънди и Златка.
– Какво мислиш за Златка Димитрова? Тя не спря да те обижда в интервюта и дори във формата.
– Нека най-напред да започна с това, че аз не съм изпитвала обида от тези думи. И ще ви обясня защо.
Много често когато някой ни обижда, в емоциите си ние правим грешката да мислим за това “какъв е той”. Казваме той е груб, несправедлив и там още каквото си мисли всеки. И тогава без да искаме отвръщаме и ставаме като него. И точно тук се ражда обидата. Когато ти започнеш да се държиш сякаш думите му са верни и се защитаваш. Тогава ти обиждаш себе си и болката не закъснява.
С годините се научих, когато някой ме обижда, да виждам ясно кой е той в този момент, но да взимам решения през това коя съм аз и в какво ще ме превърнат моите собствени действия спрямо него.
Аз съм избрала да живея живота си през любовта и затова животът ми е пълен с любов. Това е моят фокус. В това е моята сила и не бих изневерила на себе си заради когото и каквото и да е.
Каква любов щях да бъда, ако тръгнех да отвръщам?
Също, аз правя безплатни и безусловни програми за жени, които преминават през трудни етапи в живота си. Те често са гневни, ядосани, несправедливи и всичко, което може да си представиш.
Как мога да се обърна срещу друга жена с чувство, различно от грижа, ако съм посветила години от живота си да съм полезна точно на наранените жени?
С какво Злати беше различна от всяка жена, която ме търси за помощ?
Та не бях ли и аз самата пълна с рани някога?
Това до някъде беше практически тест за мен. Мога ли да остана цялата любов дори когато някой публично не се държи добре с мен? Мога ли и сега да му подам ръка?
Затова каквото и да казваше Злати за мен, колкото и груба да беше понякога – аз винаги си мислех: Никой не стига до болка от хубаво.
Бъди ти доброто, което искаш да видиш в другите.
Това и правех. Виждах Злати и раните ѝ и се държах с нея така, както би ми се искало животът да се държи с мен – ако аз съм наранена. С приемане, подкрепа, разбиране.
– Определиха те за истерична, какво ще кажеш в твоя защита?
– Не усещам нужда да се защитавам.
Водих Златните 3 месеца в Кухнята на Ада и да си лидер понякога изисква твърда ръка.
Аз винаги слушам вътрешния си глас и когато не стане с добро, не се колебая да проявя твърдост.
Разбира се – с уважение и без намесване на лични отношения. Точно и затова отборът винаги искаше само аз да водя.
– Защо се премести да живееш в Дубай? Заради любим човек или искаше ново начало?
– Ох, моята история с Дубай е много романтична. Когато бях на 18, в часа по английски в гимназията чух една поговорка: “The world is my oyster” – означава, че както мидата е способна от малката прашинка, която ѝ причинява болка, да създаде най-голямото си богатство – перлата, така и ти си способен да създадеш богатство от болките вътре в теб.
Чух я и реших, че е за мен. Реших да си я татуирам на крака. Но представи си – реших да го направя на арабски. Не знам защо – така усетих, бях на 18. И за капак си я преведох директно с Google Translate. А както всички знаем, поговорките нямат директен превод. Все едно “Болен здрав носи” да преведеш на английски – няма да има същия смисъл.
Та написах я аз и представи си – 12 години по-късно краката ми ме заведоха в Дубай.
И всичко тук ми се случи много бързо, за няколко месеца, като с магическа пръчка. Все едно ми беше писано. Този град просто си ме хареса, даде ми всичко и никога не ме пусна да си тръгна.
И слушай сега най-изумителното. Тъкмо се бях преместила и вечеряхме с близки семейни приятели емирати, и аз исках да покажа, че имам нещо от тяхната култура – и си показвам стъпалото на крака и разказвам въодушевено за татуировката си на арабски.
Те ме погледнаха и ми казаха: “Абе… не пише точно това.”
И аз изумена питам: “Ама как така – какво пише?” Все пак аз вече 12 години вървя с тази татуировка на крака си.
И те казаха: “С малки граматични особености пише – ‘Това е страната, която си избрах’.”
Може ли да си представиш? Било е на крака ми 12 години и ме е водило.
Не мога да ти го обясня – като да си мислил, че си едно различно патенце и някъде по света да се окажеш лебед.
– Липсва ли ти България?
– Обожавам България и коренът ми винаги ме тегли към нея. Аз чувствам, че съм България.
Ако не се прибера 3–4 месеца, започвам да тъгувам много силно по почвата, водата и въздуха тук.
Често се шегувам, че България е моят корен, а Дубай са моите крила. И без двете не можем.
