Световен шампион, ама не чак до там. Или “световен шампион”, който остава претендент за световната титла. Това звучи като световен шампион “по втория начин” или “през задния вход”.
Без да омаловажаваме страхотния успех на Кубрат Пулев, искаме да внесем малко разум в морето от гръмки заглавия в медиите и постовете на разни патриотични странички: „Кобрата световен шампион, гордейте се българи!!!“.
Затова с риск да ядосаме доста фейсбук профили с лъвове за профилни снимки, поясняваме следното:
Снощи Кобрата стана „Световен“ (или още „Регулярен“) шампион на WBA. Това е титла, която се зачита за такава, само ако основната – „Супер“ шампионска титла на WBA, е вакантна. В случая, разбира се, това не е така, защото Александър Усик е актуалният WBA Супер шампион. Украинецът е носител още и на титлите от WBO и WBC (както и на пояса на списание „The Ring“), което съответно го прави и Абсолютен (или още „Безспорен“ – от англ. „Undisputed“) шампион – титла, която се присъжда на боксьори в тежка категория, които държат 3 от 4-те големи пояса*.
*IBF (Световната Боксова Федерация)
WBA (Световната Боксова Асоциация)
WBO (Световната Боксова Организация)
WBC (Световен Боксов Съвет)
Коментаторски клишета