О, каква трагикомедия на модерното време!
Представете си Емил Димитров, сякаш изваден от спокойния сън на вечността, принуден да изтърпи бруталната интерпретация на своята велика песен от Тони Стораро и Фики. Това не е просто „Моя страна, моя България“ – това е новото начало на България, където патосът на патриотизма е заменен с напомаден автотюн, а мелодията звучи като фон за евтин сериал.
И докато ние наблюдаваме този цирк, в който Пеевски раздава роли като някакъв Ali Express режисьор на държавата, реалността сякаш се превръща в поема на Йордан Радичков, но без поетичността – само с карикатурата.
Сравнете това с древногръцките трагедии. Ако Софокъл беше свидетел на днешния „форум“ в София, щеше да пренапише „Антигона“, заменяйки героите с фигури като Пеевски и неговата свита. Възможно ли е държавата ни, която някога се гордееше с духа на Левски и Ботев, да бъде сведена до нивото на търговска пародия, където всичко – от ценности до култура – се продава на търг?
Емил Димитров, от отвъдното, би завъртял троен аксел, двоен тулуп и може би дори салто, само за да се отърси от този кич. България, която някога беше люлка на културата, сега изглежда като разклатена паянтова сцена, където актьорите са смешни, а сценарият – трагичен.
Автор: Валентин Тончев, член на ЦОБ на ДПС